Спортал © Всички права запазени. Снимки: Иван Тотев, Виктор Троянов,
Никола Багаров, Ангел Попов, Цветомир Цонев, Борис Първанов,
Манол Чалъков, Иван Тотев и личен архив.
Всичко започна от родителите ми, които ме качиха на ски за първи път като много малък - на 4 години. И пак родителите ми ме запалиха и по свободното каране - бях около 11-годишен. Никога не съм си мислил, че ще стигна до такова ниво, на каквото съм сега. Никой не ме е притискал да се занимавам по-професионално. Просто ми се отдаде този спорт и наистина го обикнах. Истински се забавлявам с това, което правя.
Да, бях на 14 години, а преди шест години в Андора беше първият ми по-голям успех, който мотивира и създаването на отбора! Най-добрите ми постижения са четвърто място на ранг три от четири звезди и имам още няколко пети места. След като навърших 18 години, минах в категория Мъже. Тук вече няма възрастова граница и конкуренцията става много голяма, сериозна и оспорвана. Все още нямам подиум и много се надявам скоро да видя първия!
Най-вече от условията зависи каква линия ще си избера, но винаги се старая да включа в линията си един или повече трика - задно салто и 360. Допълнително правя няколко чисти скока, които са без превъртания и ротации. Като цяло се стремя да си избера нещо, което ми подхожда на стила, който карам и това, което мога да правя най-добре и знам, че ще го изпълня по най-добрия начин. След това идва сложната част - да го изпълня без нито една грешка и да се справя с условията, със склона и с линията, която съм си избрал. Това всъщност е най-сложната част от нашия спорт - нямаме право да караме по-склона, по който ще се състезаваме и е много сложно да се ориентираш, когато се качиш на старта и трябва да си намериш твоята линия.
Ами правилата, които са в състезанията са нещата, които дори и нормално да караме фрирайд, ние ги следваме. През цялото време се стараем да сме по-добри, да изпълняваме триковете и скоковете по възможно най-добрия начин и това нещо го правим за забавление. В едно наше състезание го няма това напрежение, както е в другите спортове - не се състезаваме за време и всяка стотна не е важна. Това са неща, които ти ги правиш и ги можеш и вече, за да ги вкараш в един състезателен рън, трябва да имаш и доза късмет, за да си навържеш цялото спускане без никакви грешки.
Стига да има достатъчно сняг, може да се кара абсолютно където ти скимне.
Практикувам най-различни други спортове - карам колело, разхождам се, играя тенис, карам уиндсърф. Не спирам да се движа през цялото време. Обичам да спортувам, това ми доставя огромно удоволствие и няма значение какъв спорт е - винаги имам огромно желание да се движа - това много ме зарежда.
На състезание винаги искам да се представя възможно най-добре и искам да спечеля. Но не ми е това идеята преди всеки старт. По-скоро искам да се справя добре и да покажа това, което мога, защото знам, че съм на нивото, на което са и другите скиори, които се състезават. По-трудно е в едно състезателно спускане да покажеш 100% от своите възможности. Не съм просто с идеята, че трябва да спечеля на всяка цена и трябва да направя най-лудото нещо от всички - това по-скоро ще ми изиграе лоша шега.
Предпочитам да карам с хора, които имат опит и мога да разчитам на тях, ако нещо се случи. Местата, по които ходим са доста навътре в планината и предпочитам да карам с опитни хора, на които мога да разчитам за бърза първа помощ.
Преди две години, когато беше пандемията в България и решиха да не работят ски курортите - тогава имахме една много снежна зима и целият сезон беше изпълнен с невероятни моменти и с много емоции.
Най-много обичам да карам в Пирин! Там съм израснал като дете. Това е любимата ми планина.
Мисля че единствено в България се счита за безотговорен спорт. В света това е един от най-популярните и най-развиващите се спортове и абсолютно навсякъде, където съм бил - в Алпите най-вече, се практикува много повече, отколкото пистовото каране. Вече и в България започва да се развива и курортите започват да следят снежната обстановка и дават фийдбек на хората, които карат.
Живях в Швейцария в един от най-големите известни курорти точно за фрирайд и там 85% от хората карат свободно. Този период беше едно невероятно изживяване за мен и ме разви като скиор. Разви и визията ми за фрирайд. Промени се изцяло и начинът, по който започнах да карам.
Да! Със сигурност! Много обичам и се чувствам много добре, когато съм в планината с приятели и си прекарвам много добре там.
През повечето време просто изживявам момента. Концентрирам се доста - особено, ако знам, че ще направя нещо, което не съм пробвал никога. А когато условията са добри и има и пресен сняг, тогава е много яко просто за каране.
На първото състезание успях да завърша на пето място с чисто спускане в едни от най-тежките условия за фрирайд. В спускането си успях да приземя един бекфлип и 360. На второто състезание направих малка грешка, което ми отне от точките и завърших на 24-то място.
Доволен съм от карането си. Чувствам се в добра форма и подготвен за следващите състезания. На второто състезание много ме беше яд, че направих грешка и не успях да си завърша спускането.
Тази седмица ми остава още едно състезание и след това продължава подготовката за следващите състезания през сезона.
Инстаграм: Симеон Павлов | FreeRideTeam