0  /  100
keyboard_arrow_up
keyboard_arrow_down
keyboard_arrow_left
keyboard_arrow_right

Спортал © Всички права запазени. Снимки: Иван Тотев, Виктор Троянов,
Никола Багаров, Ангел Попов, Цветомир Цонев, Борис Първанов,
Манол Чалъков, Иван Тотев и личен архив. Long Story Short

„Планината беше единственото място, единственият начин да избягам от цялата суматоха.”

Даниел, за концентрацията, практиката и състезанията

Start Reading

Кой е първият ти спомен на ски? Как започна?

Не си спомням първите дни на ски. Покрай баща ми започнах, тъй като той се занимаваше доста време с продажба на ски и на сноуборд екипировка. На 2-3 годинки ме е качил на ски, но никога не е искал да се занимавам професионално с това. А силно влезе в моя живот след като заминах да живея и уча в Австрия. Там ми беше доста сложно с хората, с които общувах, и планината беше единственото място, единственият начин да избягам от цялата тази суматоха. Пет години прекарах там и карах ски нон-стоп. След като завърших училище се прибрах в България заради Ковид и тук продължих да карам ски, колкото се може повече.

Къде ти харесва да караш повече - в България или в Австрия?

В България - заради хората. Австрия, като терен, ми харесва повече.

Как реши да станеш фрирайдър?

Така се случи. От това изпитвах най-голямо удоволствие. Имал съм няколко състезания в гигантския слалом, но реално винаги, още от малък, се кефех да карам по горички, да правя скокчета. Никога не ми е било интересно да стоя само на пистата.

Как избираш най-добрата линия - според условията или предпочиташ линия, която никой не е правил досега?

Според условията, разбира се. Винаги се нагаждаш според условията, преценяваш си възможностите, както и възможностите на самия склон. Винаги е готино да направиш някоя линия, която не е правена досега. А ако успееш да вкараш и някой трик или да удариш елемент, който никога не си правил, става идеално. Но вече спортът се развива доста бързичко и е сложно да намериш линии, които не са карани досега, обикновено те са така наречените линии с последствия.

Имал ли си опасни ситуации в планината?

Имал съм. Преди две години едно приятелче загина - затрупа го лавина. Получавал съм контузии в планината - не е приятно. Приятели - също и сме помагали да ги свалим.

Какво си мислиш като се спускаш?

Зависи къде карам и зависи от настроението ми. Понякога съм много концентриран и попадам в друго измерение. Понякога си тананикам. Зависи от условията, зависи и с кого карам. Всеки път е различно.

Сам ли караш или в група?

Хубаво е винаги да караш с някого, особено ако той е по-добър от теб, за да може да гледаш и да се учиш. Също така, ако стане нещо, да има веднага някого, на когото ти разчиташ, да отреагира.

От колко време си в отбора? И как реши да се състезаваш?

От миналата година, реално съм в отбора. Още преди да се запозная с хората от отбора исках да участвам в едно състезание, което беше на 13 март 2020 година. За съжаление то се отмени заради Ковид. Две години по-късно се случиха нещата, така че да отида на старт.

Може ли да се кара навсякъде?

Да. Ако имам наклон и сняг.

Какво правиш извън фрирайда?

Работя на две места в момента - еднотo е в ски магазин и ски гардероб, а друготo е да помагам за поддръжката на фън парка в Банско.

А лятото?

Карам кайт и уинд сърф.

До скоро фрирайдът се смяташе за безотговорен спорт. Смяташ ли, че вече има промяна в отношението към фрирайдърите?

Може би вече се създава култура, но винаги ще има хора, които са безотговорни. Както и в града има хора, които си изхвърлят боклука в кошчето, а други си хвърлят фасовете на улицата, така има хора в планината, на които не можеш да налееш акъл, но на всички тези хора, природата им показва след това за какво става въпрос.

Как се представи на състезанието във Франция?

Със сигурност не дадох най-доброто от себе си. Карах консервативно, заради контузия.

Доволeн ли си от себе си?

Доволен съм, защото и на двата склона успях да уцеля линиите, които си бях намислил и слязох до долу, без падане.

Какво следва оттук нататък?

Продължавам да карам и да се стремя към по високи резултати.

Инстаграм: Даниел Узунов | FreeRideTeam
Сайт: FreeRideTeam

Симеон Павлов

Симеон, който обича Пирин
„Истински обичам и се забавлявам с това, което правя.”

Прочети

Тина Близнакова

Тина, която е оптимист и в живота, и в планината
„Човек трябва да се фокусира върху оптимистичните неща в живота, а не върху негативните случки”

Прочети

Валентин Балов

Валентин - състезател, планински спасител и приятел
„Най-голямото състезание е срещу мен самия. Ако успея да надвия себе си, значи съм победител.”

Прочети

Боряна Ангелова

Боряна и страстта към ските
„Емоцията, която ти дава едно спускане, трудно може да се опише.”

Прочети

Даниел Узунов

Даниел, за концентрацията, практиката и състезанията
„Планината беше единственото място, единственият начин да избягам от цялата суматоха.”

Прочети

Мартин Рошков

Мартин за връзката му с планината
„Зарежда ме самото чувство на удовлетворение, на кеф. Имам много, много дълбока връзка с планината.”

Прочети

Илиана Миховска

Илиана, за която планината е свобода
Фрирайдът е възможността да достигнеш до дълбините на тази планина, без да й вредиш и като си в синхрон с природата.

Прочети

Теодора Илиева

Теодора, която рисува на платно и в снега
„Каквото правя на белия лист с молива, същото правя и с борда на склона - творя!”

Прочети

Валери Пелтеков

Валери, който дава идеята за Freeride отбора
„Карането в гора, в дълбок сняг - ето това е много близо до медитация.”

Прочети

Симона Камберова

Симона, която е отраснала със ски, а сега организира и ръководи отбора по фрирайд на България
„Фрирайдът не е безотговорен спорт.”

Прочети

Борис Първанов

Борис, на когото фрирайдът е в сърцето вече 20 години
„’Новото спускане изисква подготовка за осъществяването му, което е процес и точно това е в сърцето на фрирайда като спорт.”

Прочети
I
„Зарежда ме самото чувство на удовлетворение, на кеф. Имам много, много дълбока връзка с планината.”

Мартин за връзката му с планината

Продължете надолу