Спортал © Всички права запазени. Снимки: Иван Тотев, Виктор Троянов,
Никола Багаров, Ангел Попов, Цветомир Цонев, Борис Първанов,
Манол Чалъков, Иван Тотев и личен архив.
Карам ски от много малка, покрай майка ми и нейните приятели - предимно ПСС-ари, планинари, алпинисти. Всеки уикенд бяхме в планината с други семейни приятели. Оставяха ни да си играем, да се въргаляме в снега и да караме ски. Така започна страстта ми към ските. После, като станах на 12 години, започнах да ходя на ски ваканции без родители.
Преди фрирайда бяха горичките на Банско и около пистите. Между 10 и 14-годишна. Излизахме с приятели от пистата и така започнахме. Но през повечето време се забавлявахме на Банско между двете котви - най-любимата гора. Там можехме да караме с часове. Беше супер спокойно. Родителите ни знаеха къде сме. От време на време идваше някой да ни проверява дали сме добре. Като пораснахме, приятелите на майка ми започнаха да ни водят на по-интересни места, не само около пистите.
В началото ни казваха само: “Тук - не!” По-късно започнаха да ни водят с пантене по-навътре в планината, на по-сложни и интересни терени. От малки знаехме, че там може само с някой по-опитен, че трябва да се следи прогнозата, да се съобразяваме с условията. Това сме разбрали и от ходенето ни по различни курсове за безопасност в планината, където се научават определени правила и неща, на които трябва да се обръща внимание при каране извън пистите. Зимната планината е място, което не трябва да се подценява.
Все още има хора, които смятат, че е безотговорен. Това е в следствие на тяхната неинформираност, относно фрирайда като спорт. В Алпите, примерно, стават над 90 лавинни инцидента на сезон и хората го приемат като част от нормалните опасности при този вид спорт. Докато има хора в планините, ще има и лавини. Точно за това е задължително да се спазват определени правила за безопасност.
Още от началото съм голяма фенка и исках да съм част от отбора. Знаех какво трябва да направя, за да се състезавам на квалификациите за световния тур. Божана и Елена следяха представянията ми на българските състезания и желанието ми за развитие, след което ме поканиха да стана част от отбора. Първата година само се състезавах. Следващата година натрупах точки, с които можех да ходя на по-големи състезания, но след това дойде Ковид и следващите два сезона изобщо не бяха “моите зими”. Самото каране остана на заден план и тогава започнах да помагам повече в организацията, където имаха нужда от още хора - така също бях по-близо и до планината.
Това е много комплексно решение. Важно е и да си си "направил домашното" - да си разучил терена, стигането до линията и излизането от нея, ако може да си следял и склона през сезона. Основен елемент е и изборът на партньор/и в планината, с които да имате отработена рутина и добра комуникация. Важно е да не надценяваш възможностите си и винаги да имаш план Б.
Винаги съм с отбора! През зимата съм ски инструктор, а през лятото съм на о. Лимнос, където преподавам кайт. И пак съм в природата.
Няма точна статистика, но са хиляди. Последните години все повече хора карат свободно.
В момента са осем активни състезатели като тази зима имаме и няколко контузени.
Инстаграм: Симона Камберова | FreeRideTeam