Как откри страстта си към ските?
Родителите ми ни запалиха да караме - мен и брат ми, още като малки. По-късно започнахме да излизаме извън пистите и това каране ни забавляваше най-много.

Родителите ми ни запалиха да караме - мен и брат ми, още като малки. По-късно започнахме да излизаме извън пистите и това каране ни забавляваше най-много.
Брат ми ме запали по състезанията по фрирайд. Аз вече имах голям опит и това беше нова тръпка, която ме караше да искам още и още. Едно различно изживяване. Емоцията, която ти дава едно спускане трудно може да се опише.
Според условията, но зависи от физическата и психическата ми подготовка, защото днес всяка линия може да бъде карана.
Тръпката и емоцията са различни в тези спускания. Търсиш новото, тъй като пистите се изтъркват в един момент.
Това е труден въпрос, наистина изключваш. Мислите идват след спускането. Обикновено си мисля откъде трябва да мина и къде трябва да спра, за да изчакам другите, ако сме група. Но общо взето ми е голям кеф и си викам наум! Изпитвам огромно удоволствие и не знам дали мисли ми минават изобщо. След това мислите влизат отново в главата.
Свободата, тишината. Планината ми дава една емоция, която трудно може да се опише с думи.
Не всички са отговорни, разбира се, но в последно време хората се научиха да ходят на лавинни курсове и да се интересуват малко повече от условията. Една грешка може да ти коства живота. Някои хора не разбират нашия спорт и няма как да им го обясним, докато не го опитат.
Първото и най-важно нещо за мен е с кого карам, защото понякога от това може да зависи живота ти, ако не караш с правилния човек. Просто трябва много добре да прецениш къде може да спреш, къде може да пресичаш, къде можеш да изчакаш и къде имаш излизане, ако нещо се случи. Трябва да внимаваш какъв сняг е паднал преди това, каква е основата, има ли навявания или не.
Уча и работя в семейната ни фирма. Занимавам се с логистика и с всичко, което можете да си представите в един офис. Иначе лятото карам кайт и тренирам.
Те са много и всичките са хубави и се надявам да е все така. Но може би като спечелих състезанието в Банско. Това беше нещо много ново за мен - да съм на състезание. Всички спомени в планината са хубави и искам да ги помня вечно. И пак брат ми е в основата на това да се състезавам.
Основно с него карам - даже постоянно и не се разделяме. Той е по-малък, но ме мотивира. Той е моето гуру.
Не се представих добре. Условията бяха лоши и не показах това, което искам.
Не съм доволна, много малко дни бях в планината преди състезанието и не бях подготвена.
Още състезания и тренировки.
Инстаграм: Боряна Ангелова | FreeRideTeam