Спортал © Всички права запазени. Снимки: Иван Тотев, Виктор Троянов,
Никола Багаров, Ангел Попов, Цветомир Цонев, Борис Първанов,
Манол Чалъков, Иван Тотев и личен архив.
Започнах от много малък. Мисля, че на 2-3 годишна възраст ми е първото качване на ски. Моето влечение и ентусиазъм към ските и най-вече към фрирайда, дължа на баща ми. Той цял живот се е занимавал точно с фрирайд. Аз съм родом от Банско и планината е в мен. Още от малък имах силен интерес към тези неща. Обаче родителите ми разказват, че постоянно съм мрънкал в началото, но са ме понатиснали малко и съм прокарал. И останалото е история.
Да. Доста интересна година ми се очертава.
Да, разбира се!
Той. Аз имам още доста да уча и да карам, докато го стигна. Но се надявам в близките 5-10 години да го задмина, като остарее още малко.
По принцип разликата е огромна между това просто да си карам тук в Банско и от това да съм на състезание. Има я предстартовата треска, има го и самото притеснение, че все пак трябва да покажеш най-доброто. В корените и на двете ситуации се крие личното удоволствие, защото в крайна сметка човекът кара ските, а не ските - човека. За мен е много сложно да кажа какво точно изпитвам, защото не мисля, че мога да го поставя в думи, но ще се опитам. Най-вече ме зарежда самото чувство на удовлетворение, на кеф. Имам много, много дълбока връзка с планината. Тя ми дава чувството за свобода. Физически ми харесва да слагам тялото си под такова напрежение. Харесва ми начинът, по който трябва да мисля, за да се справям със ситуациите горе. Невероятно е! Не може да се опише с думи.
Стига да има достатъчно сняг и да не е опасно. Трябва да се преценяват условията и рисковете. Трябва да има и стабилна снежна покривка.
Гледам да си държа най-вече тялото под напрежение, защото това ме държи стабилен и балансиран психически. Много обичам и да комуникирам с приятелите ми и да правим някакви активности заедно.
Първият път, в който бях на по-трудно място с баща ми. За първи път излязох от зоната си на комфорт. Преоткрих себе си точно тогава. Беше ми доста трудно психически и физически - по абсолютно всякакъв начин ми беше трудно. Обаче в момента, в който видях как той се справя в обстановката; начинът, по който мисли; спокойствието, което е придобил с опита, ме успокои и слязохме до долу.
Не бих казал, че е безотговорен спорт, защото има доста правила, които трябва да се следват, за да не се случват бели.
Със сигурност не показах всичко, което мога и разбрах, че една от обувките ми е счупена.
Имайки предвид условията и счупената обувка, всичко можеше да е доста по-зле, но със сигурност не съм доволен от себе си.
Като за начало - нови обувки, повече тренировки, повече каране и продължаваме напред.
Инстаграм: Мартин Рошков | FreeRideTeam