0  /  100
keyboard_arrow_up
keyboard_arrow_down
keyboard_arrow_left
keyboard_arrow_right
„Каквото правя на белия лист с молива, същото правя и с борда на склона - творя!”

Теодора, която рисува на платно и в снега

Start Reading

Теди, разбрахме, че се занимаваш и с изкуство. Какво е общото между хората на изкуството и фрирайдърите? Обикновено хората на изкуството не са спортисти.

Да, завърших училище по изящни изкуства със специалност живопис и сега съм първи курс интериорен дизайн. Не е много срещано това, което аз правя, но лесно двете вървят ръка за ръка. Всяко едно е един вид различна свобода. Каквото правя и в планината, това правя и с белия лист. Каквото прявя на белия лист с молива, същото правя и с борда на склона - творя!

Имаш ли време за двете неща?

Аз не чакам последния срок, за да изпълня задачите си в университетата. Гледам да правя всичко по-рано, за да имам време и за борд.

А как започна да караш борд?

Започнах да карам фрирайд на 12-13 години и тогава свободно пускане за мен беше да се спускам отсрани на пистата, под лифта или в някоя гора. На 15 -16 години започнах да прекарвам зимите в чужбина. Тогава реално видях какво е фрирайд и вече бях с мисълта, че един ден ще прекъсна с кроса, защото бях бордъкорс състезател и ще карам само фрирайд. Иначе за първи път се качих на сноуборд на 8 години - около 2010-та. Тогава започнах да виждам много бордисти и исках да опитам. Родителите ми, които винаги са зад мен и ме подкрепят във всичко, ме записаха на сноуборд лагер. От там си спомням, че аз бях единственото момиче и всички казваха, че това е спорт за момчета. Беше ми трудно в началото и заедно с това, че едва ли не бордът не е за мен, се запалих да продължа. След това майка ми ме записа в спортен клуб. Започнах да се състезавам и да печеля състезания без проблеми. Бях републикански шампион 5 години подред. След това се състезавах в чужбина - участвах на европейска купа, на юношеско световно, а върхът ми беше участието на младежки зимни олимпийски игри. И паралелно с това ходех и на училище.

А от колко време си с фрирайд отбора?

Вече 3 години и една в Ковид.

Как избираш най-добрата линия? Според условията ли?

Ако говорим за линията по време на състезание, със сигурност все още не съм достигнала момент, в който да знам коя е правилната линия и винаги гледам да се консултирам с някой от отбора. Винаги се опитвам да заложа на сигурното, когато съм на състезание, за да не мисля за трудността. За всеки фрирайдър е най-яко да минеш от там, където няма линия преди теб.

Планината е повече от място за фрирайд - тя е място, на което принадлежиш. Усещаш ли я така?

Със сигурност планината е мястото, където откривам някаква частица от мен, която не откривам никъде другаде. Това да се кача в кабинката, да си стегна обувките и да се спусна е неописуемо чувство. Носи ми наслада, която не мога да опиша с нищо друго. Определно принадлежа на планината, там се чувствам най-добре.

Ако трябва да избираш между рисуването и борда, какво би избрала?

И двете ми носят свобода, в рисуването няма никакви граници и в сноуборда няма граници. Не мога да избера.

Едно състезание взима ли свободата на спускането?

Не, в едно състезание няма чак толкова ограничения. Единственотоо ограничение е в склона, който е избран предварително. Състезанията не са за всеки и който не иска да се състезава, да не го прави.

Какви са мислите като се спуснеш стремглаво надолу по недокоснатата пудра, знаейки всички рискове, които крие тя?

Винаги те удря един адреналин и чак като се спуснеш разбираш какво ти е било в главата, разбираш какво си си мислел. Нито чувам, нито виждам, най-много да си кажа нещо сама на себе си, за да се окуража.

Страх ли те е?

Ако не те е страх, не можеш да практикуваш нещо екстремно. И в преодоляването на страха е тръпката.

Това прави ли те по-смела в живота?

Със сигурност. Много по-смела. Няма нещо друго, което да ме направи смела.

Какво правиш когато не караш сноуборд?

Университетът ми заема голяма част от времето. А и се опитвам да завърша курс и да стана технически делегат. От миналата година, по време на подготовката ми за матурите, започнах да помагам като треньор и в клуба, в който съм картотекирана към федерацията по ски.

На състезанието във Франция се качи на подиума! Второ място! Честито!

Като се има предвид, че преди състезанието бях карала точно три дни, смятам че се справих много добре. Изобщо, пътувайки към Франция не съм си представяла, че това ще се случи. Успях да вляза в ритъм, въпреки голямото напрежение. Като за първи състезания с истинска конкуренция, смятам че се представих наистина достойно. Но вярвам, че мога да покажа наистина много повече от себе си, това е само началото!

Значи си доволна от себе си?

Много съм доволна от себе си, от психиката си и от карането си. Радвам се, че показах, че съм способна да съм на подиума! Въпреки трудните условия, се забавлявах истински.

Какво следва оттук нататък?

Оттук нататък ще се опитам да надградя карането си, както и избора на по-трудна линия. Това, което очаквам от себе си оттук нататък, е стабилно каране, надявам се да поддържам това и даже още по-високо ниво. Най-важното е като сляза на финала да имам усмивка на лицето си. Това са малко от целите ми за предстоящите състезания, а сега, връщайки се в България, започвам да тренирам още по-усилено, за да достигна до желаната цел!

Инстаграм: Теодора Илиева | FreeRideTeam
Сайт: FreeRideTeam

Симеон Павлов

Симеон, който обича Пирин
„Истински обичам и се забавлявам с това, което правя.”

Тина Близнакова

Тина, която е оптимист и в живота, и в планината
„Човек трябва да се фокусира върху оптимистичните неща в живота, а не върху негативните случки”

Валентин Балов

Валентин - състезател, планински спасител и приятел
„Най-голямото състезание е срещу мен самия. Ако успея да надвия себе си, значи съм победител.”

Боряна Ангелова

Боряна и страстта към ските
„Емоцията, която ти дава едно спускане, трудно може да се опише.”

Даниел Узунов

Даниел, за концентрацията, практиката и състезанията
„Планината беше единственото място, единственият начин да избягам от цялата суматоха.”

Мартин Рошков

Мартин за връзката му с планината
„Зарежда ме самото чувство на удовлетворение, на кеф. Имам много, много дълбока връзка с планината.”

Илиана Миховска

Илиана, за която планината е свобода
Фрирайдът е възможността да достигнеш до дълбините на тази планина, без да й вредиш и като си в синхрон с природата.

Теодора Илиева

Теодора, която рисува на платно и в снега
„Каквото правя на белия лист с молива, същото правя и с борда на склона - творя!”

Валери Пелтеков

Валери, който дава идеята за Freeride отбора
„Карането в гора, в дълбок сняг - ето това е много близо до медитация.”

Симона Камберова

Симона, която е отраснала със ски, а сега организира и ръководи отбора по фрирайд на България
„Фрирайдът не е безотговорен спорт.”

Борис Първанов

Борис, на когото фрирайдът е в сърцето вече 20 години
„’Новото спускане изисква подготовка за осъществяването му, което е процес и точно това е в сърцето на фрирайда като спорт.”