Какви са мислите ти като се спускаш стремглаво надолу по недокоснатата пудра, знаейки всички рискове, които крие тя?
Често се вслушвам в интуицията си, която първо ми подсказва дали изобщо трябва да отида някъде. Ако съмненията са ми големи, значи нещо не е наред. Впоследствие се опитвам да минимизирам рисковете, карайки в траектория, която смятам за по-безопасна. Времето за мисли е преди спускане, тръгнеш ли - нямаш мисли. Оставете ти, дъската и снегът.
В ежедневното каране чувам радостни викове сред дърветата, всички са усмихнати и щастливи от това, което ни е дала планината.
А на състезание - в момента, в който ми кажат старт – звукът спира и сме пак аз, дъската и снегът. Всичко изчезва и съм само аз.
Какво правиш, когато не си на пистата? Какво правиш, когато не караш борд?
Работя, както повечето от нас. Лятото имам друг отбор и играя софтбол. Извън стадиона карам колело, плувам, пътувам. Миналата година прокарах и кайт.
Може ли да се кара фрирайд навсякъде?
Не навсякъде, но линии, които сега ни се струват невъзможни, ще бъдат карани в бъдеще.
Стремиш ли се към победа или удоволствието е това, което те кара да се занимаваш с фрирайд?
Ще ги разгранича на ежедневен фрирайд и на състезателен фрирайд.
В ежедневието е удоволствието, стремежът към усъвършенстване.
В състезанията - ако не целиш някакъв вид победа, дали ще е топ 10 или топ 3, къде отива състезателната част и защо го правиш? В тях има друг вид тръпка и предизвикателство.
Удоволствието при състезанията е да видиш места и райдъри, които досега си виждал само на екран и да натрупаш опит. Състезателната психика се гради с години.
Как се представи на състезанието във Франция?
Винаги може по-добре. Това бяха първите ми стартове извън България, имах леки притеснения, но фактът, че бяхме доста хора от отбора, намали напрежението. Обсъждахме линии, възможности. Някои елементи на живо не бяха това, което се виждаше на снимка, но това беше част от играта.
Доволна ли си от себе си?
Предвид безснежието в началото на зимата в България и само три дни каране преди стартовете, съм доволна. В България никога не е имало такава конкуренция, мотивиращо е. В Шамони условията бяха доста неприятни - влизането беше добре, но надолу беше твърдо и със стари следи. В Авориаз условията бяха доста по-добри - твърдо в началото, после пудра и накрая кора (кората не ни е приятел). На снимка и странично, докато катерехме, изглеждаше, че една скала става за скачане, но когато я приближих се оказа, че не става и това ми наруши линията и съответно оценяването.
Какво следва оттук нататък?
Повече състезания. Ще се опитвам да се ориентирам по-добре по склона и да скачам повече. След второто състезание прекарахме 2 часа в парка на Авориаз. Такъв парк ни липсва в България, а е необходим донякъде за прогреса. Фрирайдът е компилация от елементите на всички ски/сноуборд дисциплини, затова е важно да съчетаваме подготовката. Оттук нататък - напред и нагоре.
Инстаграм: Илиана Миховска | FreeRideTeam
Сайт: FreeRideTeam
